Финалният акорд на ОП „Конкурентоспособност” за 2011 г.
Новата схема за технологична модернизация в малките и средни предприятия – по-либерална, по-опростена, може би дори по-привлекателна?
За Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП) се очертава ударно приключване на 2011 г. – петата година, в която Управляващият орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” дирижира усвояването на европейските пари за програмния период 2007-2013 г. И има защо – публична тайна е, че реализацията на програмата за стимулиране на бизнеса, придобила гражданственост като Оперативна програма „Конкурентоспособност” или ОПК, меко казано, куца. Ентусиазираната вълна на първоначалния интерес от страна на българските предприятия се разби безапелационно в стената на бюрокрацията и административните недомислици, безспорно белязали всички оперативни програми (седемте в рамките на Националната стратегическа референтна рамка, както и специализираните програми за развитие на селските райони и насърчаване на сектор „Рибарство”), но осакатили в най-голяма степен именно ОПК. В резултат предложенията на редица компании бяха отхвърлени заради технически грешки в някоя от безкрайните декларации, изисквани от ИАНМСП, а немалко от спечелилите инвестиционни проекти фирми, изправяйки се пред често пъти непосилните за тях изисквания около реализацията и отчитането им, просто се отказаха да ги изпълняват. Последствията от този фалстарт не закъсняха да се проявят: слаб интерес, изключително ниско ниво на усвояване на средствата, критики от страна на бизнеса, на финансовия сектор, на специалистите по изготвяне на проектни предложения и, разбира се, от Брюксел.
За щастие, както обича да казва народът, по-добре късно, отколкото никога. В изпълнение на цитираната максима, от края на 2009 г. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), чиято Дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” се явява Управляващ орган на ОПК, активизира работата си по програмата и, което е несравнимо по-важно за бизнеса, предприе важни крачки в посока облекчаване на административното бреме за кандидатите. Това своеобразно пробуждане, продължаващо и през настоящата 2011 г., намира най-ясно изражение в сумите на изплатените на бенефициенти по програмата субсидии през годините на нейното прилагане (фиг.1; източник: МИЕТ). Благодарение на тези действия интересът към най-атрактивните схеми по програмата сякаш се завърна: приключилият в края на септември прием на проекти за покриване на международно признати стандарти и въвеждане на системи за управление се оценява като успешен не само от ИАНМСП, но и от икономическите наблюдатели като цяло, а стартиралата на 19 септември кампания за набиране на предложения за технологична модернизация в малки и средни предприятия обещава да бъде дори още по-успешна.
По реда на последната за тази календарна година схема за технологична модернизация, с код BG161PO003-2.1.13, ИАНМСП ще приема заявления за кандидатстване буквално до Коледа: крайният срок за подаване на проектите е 20 декември. За щастие на заинтересованите представители на хранителната промишленост, първоначалното намерение на Управляващия орган да ограничи кръга на допустимите за финансово подпомагане кандидати по схемата, изключвайки производствения Сектор С по КИД-2008 (Класификация на Икономическите Дейности), биде преосмислено и в крайна сметка сега браншът също има възможност да представи своите проекти за технологична модернизация.
Тук обаче е мястото да напомним, че с оглед разпределянето на сферите на интервенция между ОПК и Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (ПРСР), допустими кандидати по реда на отворената понастоящем схема се явяват най-общо сладкарите, хлебарите и производителите на безалкохолни напитки; подпомагането на останалите представители на отрасъла, сред които месо- и млекопреработвателите, винарите, масларите, преработвателите на плодове и зеленчуци и т. н., попада в обхвата на ПРСР, и по-точно, на мярка 123 от тази програма, озаглавена „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”. Прием на инвестиционни проектни предложения по реда на цитираната мярка, осъществяван от Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция в качеството на Междинно звено по ПРСР, се очаква през 2012 г.
Безспорно най-интересната за бизнеса част от информацията, касаеща разглежданата схема в рамките на ОПК, е свързана с размера на финансовата помощ, за която компаниите биха могли да кандидатстват. В настоящия случай, в процентно съотношение той възлиза на до 70% от стойността на допустимите разходи по проектите за микро- и малки предприятия и до 60% за средни предприятия, като класификацията на вида предприятие се прави съгласно критериите, залегнали в Закона за малки и средни предприятия (ЗМСП). Границите в абсолютните стойности на субсидиите също са обвързани с типа предприятие: за микропредприятия – минимум 100 000, максимум 500 000 лева; за малки предприятия – от 200 000 до 1 000 000 лева; и за средни предприятия – от 300 000 до 2 000 000 лева. Сумарният бюджет по схемата, или с други думи общият размер на субсидията, за чието разпределение ще се борят кандидатите, пък възлиза на 97 791 500 лева.
Така представените финансови средства следва да бъдат използвани за съфинансиране на две групи инвестиции, формулирани като допустими разходи по смисъла на схемата. На първо място, на финансово подпомагане подлежи закупуването и въвеждането в експлоатация на машини, съоръжения и оборудване, представляващи дълготрайни материални активи, както и на софтуерни приложения за управление на производствения процес, права по патенти, лицензи, ноу-хау и други дълготрайни нематериални активи. Следва да се има предвид, че във всички случаи тук става въпрос за нови активи, тъй като принципът на европейското инвестиционно подпомагане не позволява под никаква форма съфинансирането на закупуване на активи втора ръка. Допуска се също така субсидиране и на консултантските услуги, свързани с въвеждането на новите технологии, процеси, продукти или услуги в предприятието, консултантските услуги за изготвяне на проектното предложение по процедурата, визуализацията и одита на проекта след неговото приключване.
Що се отнася до изискванията към потенциалните кандидати по схемата, наред с цитираните по-горе ограничения по отношение предмета им на дейност четем задължения за седалище в страната, минимум три приключени финансови години и реализирани през 2010 г. минимални нетни приходи от продажби, както следва: за микропредприятия – 200 000 лева, за малки предприятия – 400 000 лева и за средни предприятия – 1 000 000 лева. Очевидно е, че компаниите с размер над „средния” по смисъла на ЗМСП не са допустими кандидати по реда на разглежданата процедура.
За представителите на хранителния бранш, които биха проявили интерес към тази схема, е важно да са запознати също така и с критериите за отдаване на предимство при разглеждането на представените инвестиционни предложения от страна на ИАНМСП. Тъй като един от тези критерии изнася напред компаниите от определен кръг сектори по КИД-2008, тук следва да подчертаем, че във въпросния кръг привилегировани попадат и производителите на какао, шоколадови и захарни изделия, на хранителни подправки и овкусители, както и на детски, диетични и други хомогенизирани храни. Другият важен критерий при оценяването, който би следвало да се има предвид е, че предимство ще получават фирмите, реализирали през 2010 финансова година ръст на приходите, респективно на печалбата, спрямо последните години.
Всичко това, съгласете се, звучи доста оптимистично на фона на по-голямата част от досегашната история на прилагането на ОПК в България. Дали надеждите ще се оправдаят, ще разберем догодина – когато приемът на предложения по схемата бъде затворен и започне тяхното разглеждане, когато излязат резултатите от другите схеми, най-вече свързаната със стандартите и системите за управление, и когато, в крайна сметка, започне реалното изпълнение на спечелените проекти. Засега бихме искали да пожелаем успех на всички колеги, взели решение да представят в ИАНМСП своите предложения за технологична модернизация, и да изразим надеждата, че с този материал сме им били поне малко полезни в тази насока.
Камен Делибеев
консултант по европейски програми
